22 jul 2007, 12:49

Мания

  Poesía
662 0 4
Компютри, сайт и виртуалност,
далече във безкрайността
на най-лъжливата реалност -
кратък повик на страстта.
Копнежи плахи и желания.
Букети от звезди в нощта.
Скреж и разочарования.
Безмълвна тиха пустота.
Пориви неустоими,
към наниза от неизвестни,
ни кара често да не спим -
да се описваме във песни.
Герои сме самите ние.
Чувствата ни - тласък див.
Зад който същността се крие
на ден намръщен, хладен, сив.
Да, търсим топлина. И зная,
че трудно се открива тя.
Няма граници безкрая.
Обаче има суета...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...