22.07.2007 г., 12:49

Мания

657 0 4
Компютри, сайт и виртуалност,
далече във безкрайността
на най-лъжливата реалност -
кратък повик на страстта.
Копнежи плахи и желания.
Букети от звезди в нощта.
Скреж и разочарования.
Безмълвна тиха пустота.
Пориви неустоими,
към наниза от неизвестни,
ни кара често да не спим -
да се описваме във песни.
Герои сме самите ние.
Чувствата ни - тласък див.
Зад който същността се крие
на ден намръщен, хладен, сив.
Да, търсим топлина. И зная,
че трудно се открива тя.
Няма граници безкрая.
Обаче има суета...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...