Jul 22, 2007, 12:49 PM

Мания

  Poetry
660 0 4
Компютри, сайт и виртуалност,
далече във безкрайността
на най-лъжливата реалност -
кратък повик на страстта.
Копнежи плахи и желания.
Букети от звезди в нощта.
Скреж и разочарования.
Безмълвна тиха пустота.
Пориви неустоими,
към наниза от неизвестни,
ни кара често да не спим -
да се описваме във песни.
Герои сме самите ние.
Чувствата ни - тласък див.
Зад който същността се крие
на ден намръщен, хладен, сив.
Да, търсим топлина. И зная,
че трудно се открива тя.
Няма граници безкрая.
Обаче има суета...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...