Jul 22, 2007, 12:49 PM

Мания

  Poetry
656 0 4
Компютри, сайт и виртуалност,
далече във безкрайността
на най-лъжливата реалност -
кратък повик на страстта.
Копнежи плахи и желания.
Букети от звезди в нощта.
Скреж и разочарования.
Безмълвна тиха пустота.
Пориви неустоими,
към наниза от неизвестни,
ни кара често да не спим -
да се описваме във песни.
Герои сме самите ние.
Чувствата ни - тласък див.
Зад който същността се крие
на ден намръщен, хладен, сив.
Да, търсим топлина. И зная,
че трудно се открива тя.
Няма граници безкрая.
Обаче има суета...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...