22 июл. 2007 г., 12:49

Мания

663 0 4
Компютри, сайт и виртуалност,
далече във безкрайността
на най-лъжливата реалност -
кратък повик на страстта.
Копнежи плахи и желания.
Букети от звезди в нощта.
Скреж и разочарования.
Безмълвна тиха пустота.
Пориви неустоими,
към наниза от неизвестни,
ни кара често да не спим -
да се описваме във песни.
Герои сме самите ние.
Чувствата ни - тласък див.
Зад който същността се крие
на ден намръщен, хладен, сив.
Да, търсим топлина. И зная,
че трудно се открива тя.
Няма граници безкрая.
Обаче има суета...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...