Мартеници
С теб сме мили мартеници две
ти мой си Пижо, аз твоя Пенда.
Здраво вплели сме се така добре
напомняме за приказка, легенда.
Е вярно, нямаме палат, дворец,
живеем си в панелният ни дом,
не пее под балкона ни щурец
а стар, отдавна купен грамофон.
От женските ми чести капризи
ти побелял си вече (е, не съвсем).
Дори не помня друже, колко ризи
които имаше ги подели със мен.
Виж ме и аз започнах да белея,
навиците ти мъжки оставят знак,
но за миг не съжалявам и копнея
от тях да побелявам, пак и пак...
Щом сетя брод в твоите обятия
и чувството взаимно споделено,
минава през всички възприятия
страст нежна до парещо червено.
Ту побелели от грижи, ту червени
в миг уморени, в миг с дух млад.
Усукани в обич, радости, проблеми
вървим си мили в общ кръговрат.
01.03.2008г
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
