ellyst (Ели)
136 868
17 jun 2009, 12:35

Мартенски сняг 

  Poesía
1078 0 8

Нямам сили дори да извикам,

От умора сърцето ми спряло е.

Вън е пролет със дъх на иглики,

а отвътре съм ледено-бяла.

 

От студа във кръвта ми по клепките

натежават сълзи като камъни.

И са тежки и сепнати  стъпките,

със които вървя към олтара.

 

Няма път наобратно към „Някога”,

всички пътища са отрязани.

Още помня последното лято,

още с тая любов съм белязана.

 

Ще я скрия в кутия от пръстен

(иронично, днес пръстен ми слагат).

Ще я хвърля и нощем  до късно

ще си спомням за моето „Някога”.

 

март 2002

© Ели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??