24 ene 2021, 7:19

Маскирани души 

  Poesía
324 2 12

“И няма как да знаеш умираш ли или се раждаш…

Отиваш ли си или се завръщаш”

 

И всъщност къде е Дома?

Там, откъдето си дошъл?

Или там, откъдето си отиваш?

***

Фалшиви сме откакто сме дошли…

Напускаме Дома, за да се учим.

Избираме си щателно страна,

и родственици и актьорски роли…

Обличаме си маските-тела…

И ето ни - превръщаме се в хора…

 

За да се учим сме дошли.

Но от кого? Та всичките сме с “маски”!

Играем… и боли ни… но какво?

Телата-маски се лекуват с ласки…

Преструваме се... всичко е наред...

заключвайки във маските душата!

Срастваме се с ролите безчет,

забравили защо сме на Земята.

Не чуваме викът във нас

и знаците на тленната ни “маска”.

Съсипва се плътта … и ние

най-после се познаваме… без маски!

 

Та ние сме… Души… оттам… далече!

Та ние сме Любов и Светлина!

Не с тяло трябваше да облечем Душите!

А тялото със Светлина!

 

 

 

© Ангелина Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мисля, че казаното от теб, Ангелина, съдържа дълбок духовен смисъл. Да облечем в светлината на любовта на душите си телата си и да ги направим храм на Любовта е човешкото призвание. Да намерим единствения дом, за който сме достойни, ние, създадените от Бог. Без грозотата на маските, с лица, които не се страхуваме да носим открито. Твоята болка е и моя.
  • "Та ние сме Любов и Светлина!"? Само Бог е светлина и любов. Иначе нямаше да го има Христос. Такова изказване означава обожествяване.
    Като на неделно училище сме. Сочиш с пръст и ни обясняваш какви сме и какви да бъдем.
    Остави Бог да си гледа божиите дела. Ние сме земляни.
  • Благодаря отново за коментара ти, Пепи! Да права си, че съм много емоционална и че имам недовършени мисли, особено по тази тема. Права си и затова, че говоря в множествено число “Ние” - имайки в предвид човешките същества (и аз съм едно от тях). Но никъде не съм споменала “Бог”. И затова не съм съгласна, че се обожествявам. Ние хората, сме създадени с любов и светли чувства и за любов, нали? И ако искаме, въпреки човешките си недостатъци, можем да даваме, да получаваме и да бъдем любов. Любовта и светлината са същността на живота. Ако искаме...(с многоточие🙂)
  • Недовършени изречения, т.е недовършени мисли. Хаос от емоционални щрихи.
    Свали маската вместо да се опитваш да гледаш и четеш зад другите. Пиши откровено от свое име, и тогава няма са ти се налага да обясняваш какво точно си имала предвид.
    "Та ние сме Любов и Светлина!" - ти може и да се обожествяваш, но НИЕ? Ние сме хора, изтъкани от слабости и грешки. Без многоточие.
  • Продължавам с благодарностите:
    5. Ирен, благодаря ти, че ме посети. Първите редове са цитат, но от мен самата, от друго мое стихотворение, чието продължение всъщност е това тук. Затова няма сложено име. Благодаря ти, че ми обърна внимание за многоточията. Да наистина ги обичам тия три точки, но може би си права ...да ги понамаля🙂 А това със “сутиена” много ми хареса😁
    6. Младене! Благодаря ти за коментара! Наистина само пред големия “финал” (или “начало”...?) всички маски падат и тогава виждаме душите си. Фатално късно...
    7. Стойчо, много ти благодаря за посещението и за топлия коментар!
    Бъдете здрави и прекрасна нова седмица!
  • Благодаря ви за посещението, приятели!
    1. Скити, благодаря ти от сърце за хубавите думи . Значат много за мен!
    2.Ив, благодаря ти много, че навести страничката ми и че остави коментари и толкова много въпроси, на които разбира се сега не мога да отговоря, но с удоволствие бих “разговаряла” с теб по темата и въпросите, които ми задаваш. Ти си много интересен събеседник и ми харесва начина ти на мислене. Съгласна съм също и с мнението ти, че ако даден автор ти хареса можеш лично да му го напишеш и не е задължително да слагаш звездички, любими и дори коментари...но тук така са приели за необходимо.
    3. Дари, благодаря ти, че удостои скромната ми личност с внимание.
    4. Пепи, хареса ми твоя коментар - най-откритите са най-видими и най-атакувани. Затова понякога се крием, което е напълно логично. Но специално в това стихотворение имах в предвид други маски.
  • Останали без маски и без грим
    на сцената сме равни до един!
    Всъщност идваме на този свят,
    подобно ангели невинни...
    Човекът е роден свободен
    в избора си. Инстинкта му за съхранение ръководи поведението му.

    Поздравления за творбата, Ангелина!
  • Човекът престава да играе роли единствено пред лицето на смъртта. Затова тя е необходимост и неизбежност.

    "Фалшиви сме откакто сме дошли…"

    Чудесна констатация и превъзходен финал, Ангелина!
  • "И няма как да знаеш умираш ли или се раждаш…
    Отиваш ли си или се завръщаш" - това цитат ли е? Ако да бих искала да знам автора, а и така е редно, ако има цитат да има и автор. Хареса ми тази мисъл.
    Според мен пък домът е там където се чувстваш добре, без маска.
    В краен случай за жените може да важи - "Домът е там, където си без сутиен"
    Angel-ina - хубав край. Аз също съм голям фен на многоточието, обаче когато се прекали с него то някак се обессмисля. Помисли ако искаш около това.
  • Даммм. И децата ми ги е раждала леля им. Фалшиви сме отвсякъде.

    Що толкова се впечатлявате от нормални неща в живота? То си е част от общуването. Най-уязвими са тези, които са най-открити, всеки може да ти "ползва" слабостите срещу теб. Има си къде и пред кого да сме еди какви си, въпрос на избор и нагласа.

    Е сега ако някой ми каже и що сме на земята, евала ще му кажа!

    А домът е там, където е сърцето.
  • Да, фалшиви, дошли за да се учат на най-изкусна фалшивост и на излюзионизъм, дребни трикчета, като да сложиш нечие произведение в "любими", за да види авоторът му колко любимо нещо е сътворил за теб, а после го махаш от любими, защото системата не индикира махане, а само слагане, нали Angel-ina?
    От ей такива нещица, човек лесно преценява какво има насреща си
  • Много философско, Ани! А финала е много, много хубав!
    Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??