24.01.2021 г., 7:19

Маскирани души

554 2 12

“И няма как да знаеш умираш ли или се раждаш…

Отиваш ли си или се завръщаш”

 

И всъщност къде е Дома?

Там, откъдето си дошъл?

Или там, откъдето си отиваш?

***

Фалшиви сме откакто сме дошли…

Напускаме Дома, за да се учим.

Избираме си щателно страна,

и родственици и актьорски роли…

Обличаме си маските-тела…

И ето ни - превръщаме се в хора…

 

За да се учим сме дошли.

Но от кого? Та всичките сме с “маски”!

Играем… и боли ни… но какво?

Телата-маски се лекуват с ласки…

Преструваме се... всичко е наред...

заключвайки във маските душата!

Срастваме се с ролите безчет,

забравили защо сме на Земята.

Не чуваме викът във нас

и знаците на тленната ни “маска”.

Съсипва се плътта … и ние

най-после се познаваме… без маски!

 

Та ние сме… Души… оттам… далече!

Та ние сме Любов и Светлина!

Не с тяло трябваше да облечем Душите!

А тялото със Светлина!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисля, че казаното от теб, Ангелина, съдържа дълбок духовен смисъл. Да облечем в светлината на любовта на душите си телата си и да ги направим храм на Любовта е човешкото призвание. Да намерим единствения дом, за който сме достойни, ние, създадените от Бог. Без грозотата на маските, с лица, които не се страхуваме да носим открито. Твоята болка е и моя.
  • "Та ние сме Любов и Светлина!"? Само Бог е светлина и любов. Иначе нямаше да го има Христос. Такова изказване означава обожествяване.
    Като на неделно училище сме. Сочиш с пръст и ни обясняваш какви сме и какви да бъдем.
    Остави Бог да си гледа божиите дела. Ние сме земляни.
  • Благодаря отново за коментара ти, Пепи! Да права си, че съм много емоционална и че имам недовършени мисли, особено по тази тема. Права си и затова, че говоря в множествено число “Ние” - имайки в предвид човешките същества (и аз съм едно от тях). Но никъде не съм споменала “Бог”. И затова не съм съгласна, че се обожествявам. Ние хората, сме създадени с любов и светли чувства и за любов, нали? И ако искаме, въпреки човешките си недостатъци, можем да даваме, да получаваме и да бъдем любов. Любовта и светлината са същността на живота. Ако искаме...(с многоточие🙂)
  • Недовършени изречения, т.е недовършени мисли. Хаос от емоционални щрихи.
    Свали маската вместо да се опитваш да гледаш и четеш зад другите. Пиши откровено от свое име, и тогава няма са ти се налага да обясняваш какво точно си имала предвид.
    "Та ние сме Любов и Светлина!" - ти може и да се обожествяваш, но НИЕ? Ние сме хора, изтъкани от слабости и грешки. Без многоточие.
  • Продължавам с благодарностите:
    5. Ирен, благодаря ти, че ме посети. Първите редове са цитат, но от мен самата, от друго мое стихотворение, чието продължение всъщност е това тук. Затова няма сложено име. Благодаря ти, че ми обърна внимание за многоточията. Да наистина ги обичам тия три точки, но може би си права ...да ги понамаля🙂 А това със “сутиена” много ми хареса😁
    6. Младене! Благодаря ти за коментара! Наистина само пред големия “финал” (или “начало”...?) всички маски падат и тогава виждаме душите си. Фатално късно...
    7. Стойчо, много ти благодаря за посещението и за топлия коментар!
    Бъдете здрави и прекрасна нова седмица!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...