djudjii (Жанет Велкова) djudjii (Жанет Велкова)
64 184
24 ago 2012, 10:05

Мастилена въздишка

  Poesía
1.5K 3 36

Безлично ми е, тягостно и пусто.     
А беше време, пълно със любов...        
Крещи до спазъм старото ми чувство,    
ти гледаш странно някак, с поглед нов. 

 

Дали ме виждаш, вече и не питам.       
Две сенки сме от минал цветен щрих.         
В картината платното е протрито.        

Мастилена въздишка - този стих.   

       

Пришита като стара смешна кръпка       

към дните ни, надеждата тъжи.          
Пробягва спомен, нещо тихо трепва...        
Над нас самотност - птицата кръжи.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0