djudjii (Жанет Велкова) djudjii (Жанет Велкова)
64 184
24 ago 2012, 10:05

Мастилена въздишка

  Poesía
1.5K 3 36

Безлично ми е, тягостно и пусто.     
А беше време, пълно със любов...        
Крещи до спазъм старото ми чувство,    
ти гледаш странно някак, с поглед нов. 

 

Дали ме виждаш, вече и не питам.       
Две сенки сме от минал цветен щрих.         
В картината платното е протрито.        

Мастилена въздишка - този стих.   

       

Пришита като стара смешна кръпка       

към дните ни, надеждата тъжи.          
Пробягва спомен, нещо тихо трепва...        
Над нас самотност - птицата кръжи.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0