24.08.2012 г., 10:05 ч.

Мастилена въздишка 

  Поезия
1274 3 36

Безлично ми е, тягостно и пусто.     
А беше време, пълно със любов...        
Крещи до спазъм старото ми чувство,    
ти гледаш странно някак, с поглед нов. 

 

Дали ме виждаш, вече и не питам.       
Две сенки сме от минал цветен щрих.         
В картината платното е протрито.        

Мастилена въздишка - този стих.   

       

Пришита като стара смешна кръпка       

към дните ни, надеждата тъжи.          
Пробягва спомен, нещо тихо трепва...        
Над нас самотност - птицата кръжи.  

© Жанет Велкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Лелее, къде си се върнала ти, точно една година назад
    Благодаря Жана!
  • еха, много добро поздрави!
  • А аз ценя искреността в коментарите, Белла, благодаря за което
    Доче, Юлия, благодаря!
  • "Пришита като стара смешна кръпка
    към дните ни, надеждата тъжи."

    Красива тъга!
  • "Мастилена въздишка - този стих"
    !!!
  • Паднах в една дупка, но мисля, че вече намерих стълбичката и изкачвам първите стъпала Много си мила, Мария, наистина, благодаря ти!
    Благодаря и на всички останали, които бяха тук!
  • Иска ми се да прогониш тъгата, независимо, че тя ражда такива прекрасни стихове!Наистина пишеш великолепно!
    Усмихни се, момиче!
  • Не ти отива тази тъга, Жани. Поздрав и прегръдка!
  • Красива изповед! Тъжничко...
  • Много е хубаво ! Поздрави !
  • Естествено е, Жанет. И толкова хубаво си го казала!
    Замисли ме...
  • Поздравления за великолепното изпълнение!
  • Тъга, родила красиви стихове...
  • Хареса ми!
  • Хубав стих, Жанет!
  • Красиво е!
  • Топлят думите казани от любимо другарче М.!
    Анастасия, Димитър, благодаря и на вас!
  • Стихът наистина е хубав, но ти пожелавам по-рядко да твориш в такова настроение! Поздрав!
  • А аз, не чак толкова, но...
    Благодаря на всички!
  • Аплодисменти за изключителния стих! Много, много ги обичам такива! Поздравления сърдечни!
  • Хареса ми !!!
  • Страхотен стих!
  • Джуджи,загубих чувство към коментара-направо - стиха е роден от ежедневните ни чувства.Искрен и носталгичен.Поздрав!
  • Джуджи, прекрасен е стиха ти - докосващ и вълнуващ! Едно от малкото ценни неща, които се пишат напоследък! Поздрав, приятелко!
  • Мишо, Свилен, вие сте ми като талисманчета на фона на цялото женско присъствие
    Рая, Сеси, Татяна, Сиси, Мимка, благодаря ви!
  • Когато тъгата ражда творба, си заслужава!
    Поздрави!
  • Много хубав стих!
    Поздравления, Жани!
  • Ох, Жани, много е красиво-тъжно!
    Прегръщам те!
  • Почувствах.
    Хубав стих! Браво, Жани!
  • Много хубаво пишеш! Поздравявам те!
  • да красиво!
  • Бети, зарадва ме твоето присъствие.
    Минка, права си
    Рачеее, как ме усмихна само
    Любима, споко де
    Светле, правя го, бъди сигурна
    Благодаря, момичета!
  • Да, но тази мастилена въздишка е родила този прекрасен стих!Благодаря Джужи, а ти си се усмихвай, въпреки това...!
  • Завърна се твойта муза неверна с красив стих, Жани!
    Браво!
  • Пришита като стара смешна кръпка
    към дните ни, надеждата тъжи.
    Пробягва спомен, нещо тихо трепва...
    Над нас самотност - птицата кръжи...

    Без спомени, надежди и мечти, ще бъдем още по самотни!
    Прекрасно пишеш!Поздрав!
    Дерзай!
  • "Две сенки сме от минал цветен щрих."

    Красиво, въпреки тъгата...
Предложения
: ??:??