djudjii (Жанет Велкова) djudjii (Жанет Велкова)
64 184
Aug 24, 2012, 10:05 AM

Мастилена въздишка

  Poetry
1.5K 3 36

Безлично ми е, тягостно и пусто.     
А беше време, пълно със любов...        
Крещи до спазъм старото ми чувство,    
ти гледаш странно някак, с поглед нов. 

 

Дали ме виждаш, вече и не питам.       
Две сенки сме от минал цветен щрих.         
В картината платното е протрито.        

Мастилена въздишка - този стих.   

       

Пришита като стара смешна кръпка       

към дните ни, надеждата тъжи.          
Пробягва спомен, нещо тихо трепва...        
Над нас самотност - птицата кръжи.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанет Велкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0