Безлично ми е, тягостно и пусто.
А беше време, пълно със любов...
Крещи до спазъм старото ми чувство,
ти гледаш странно някак, с поглед нов.
Дали ме виждаш, вече и не питам.
Две сенки сме от минал цветен щрих.
В картината платното е протрито.
Мастилена въздишка - този стих.
Пришита като стара смешна кръпка
към дните ни, надеждата тъжи.
Пробягва спомен, нещо тихо трепва...
Над нас самотност - птицата кръжи.