Мастило

Ще ми липсваш и днес, и утре, и както вчера,

римите преплетени в куплет,

рисуват образа ти блед,

върху вестникарската тънка хартия и с любовен силует,

свличам се на леглото върху белия чаршав

в твоя плен. 

Гледам страниците, страстно,

гледаш ме и ти

през редовете избледнели, и с очите твои тъмночерни,

наблюдаващи ме с изтезаващ поглед и желание за мъст,

събличат дрехите ми като падащи листа от старата липа навън.

Шепнеш ми нашето минало и моето настояще,

преплитащи се едно,

а бримките от създаващото се незнайно бъдеще се нижеха

в голямо оплетено кълбо. 

Стоиш покорно,

скрит зад финални букви и с очите черни, 

влажни размиваш буквите от последния абзац.

Мастилото разлято образува петна върху моята душа.

Затварям книгата в три през нощта и я прибирам в шкафа

на моята пълна душа.