Jul 17, 2024, 3:59 AM

Мастило

  Poetry » Love, Erotic
536 0 0

Ще ми липсваш и днес, и утре, и както вчера,

римите преплетени в куплет,

рисуват образа ти блед,

върху вестникарската тънка хартия и с любовен силует,

свличам се на леглото върху белия чаршав

в твоя плен. 

 

Гледам страниците, страстно,

гледаш ме и ти

през редовете избледнели, и с очите твои тъмночерни,

наблюдаващи ме с изтезаващ поглед и желание за мъст,

събличат дрехите ми като падащи листа от старата липа навън.

 

Шепнеш ми нашето минало и моето настояще,

преплитащи се едно,

а бримките от създаващото се незнайно бъдеще се нижеха

в голямо оплетено кълбо. 

 

Стоиш покорно,

скрит зад финални букви и с очите черни, 

влажни размиваш буквите от последния абзац.

Мастилото разлято образува петна върху моята душа.

 

Затварям книгата в три през нощта и я прибирам в шкафа

на моята пълна душа. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодор Владев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...