17 июл. 2024 г., 03:59

Мастило

547 0 0

Ще ми липсваш и днес, и утре, и както вчера,

римите преплетени в куплет,

рисуват образа ти блед,

върху вестникарската тънка хартия и с любовен силует,

свличам се на леглото върху белия чаршав

в твоя плен. 

 

Гледам страниците, страстно,

гледаш ме и ти

през редовете избледнели, и с очите твои тъмночерни,

наблюдаващи ме с изтезаващ поглед и желание за мъст,

събличат дрехите ми като падащи листа от старата липа навън.

 

Шепнеш ми нашето минало и моето настояще,

преплитащи се едно,

а бримките от създаващото се незнайно бъдеще се нижеха

в голямо оплетено кълбо. 

 

Стоиш покорно,

скрит зад финални букви и с очите черни, 

влажни размиваш буквите от последния абзац.

Мастилото разлято образува петна върху моята душа.

 

Затварям книгата в три през нощта и я прибирам в шкафа

на моята пълна душа. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодор Владев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...