Нощта потрепна
в лятната си рокля,
прибрала в скута си
парченцe от любов.
Луната се търкулна,
неохотно пребледняла,
по ръба
на звездния обков.
И врекох се
в звезда, наблизо прелетяла,
мечтата ми да съмне
в нейния стремеж.
В зениците ми
болката да стихне отмаляла,
крилете ми да се разперят
бели,
за най-красивия летеж.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Как не бива да се пишено ще опитам да ви радвам с по-добри стихове.Изключение от това обещание,ще бъде следващата ми публикация "Вълче време",провокирана от Руми-Благодаря,Руми! 
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
