Мечта

Поезия » Друга

735 0 8

Нощта потрепна

в лятната си рокля,

прибрала в скута си

парченцe от любов.

Луната се търкулна,

неохотно пребледняла,

по ръба

на звездния обков.

И врекох се

в звезда, наблизо прелетяла,

мечтата ми да съмне

в нейния стремеж.

В зениците ми

болката да стихне отмаляла,

крилете ми да се разперят

бели,

за най-красивия летеж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

лъвче (Лъки)

Няма емотче прегръдка!Бих ви прегърнала всички!Най-много се радвам на градивната критика!БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ!Белла има право,ти Руми също.Мисля да не коригирам -да си ми остане показно-Как не бива да се пишено ще опитам да ви радвам с по-добри стихове.Изключение от това обещание,ще бъде следващата ми публикация "Вълче време",провокирана от Руми-Благодаря,Руми!

2010-12-15T16:26:58+02:00
tanyavd (Татяна Борисова)

Красиво, ефирно, написано с лекота. Поздрав!

2010-12-15T12:05:43+02:00
rumiana (Румяна )

Красива нощ-не може без луна и звезди...каква ще е тази нощ без луна,точно тук си й е мястото!И мечтата съмнала е прекрасна и това е най-важното-да изгряват мечтите!!Много е хубаво!

2010-12-15T10:30:41+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Красиво!

2010-12-14T22:04:38+02:00
Enena (Елена Нинова)

ПОЗДРАВ ОТ МЕН!!!

2010-12-14T21:48:26+02:00