Мечта
Нощта потрепна
в лятната си рокля,
прибрала в скута си
парченцe от любов.
Луната се търкулна,
неохотно пребледняла,
по ръба
на звездния обков.
И врекох се
в звезда, наблизо прелетяла,
мечтата ми да съмне
в нейния стремеж.
В зениците ми
болката да стихне отмаляла,
крилете ми да се разперят
бели,
за най-красивия летеж.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лъки Все права защищены
Как не бива да се пише