Нощта потрепна
в лятната си рокля,
прибрала в скута си
парченцe от любов.
Луната се търкулна,
неохотно пребледняла,
по ръба
на звездния обков.
И врекох се
в звезда, наблизо прелетяла,
мечтата ми да съмне
в нейния стремеж.
В зениците ми
болката да стихне отмаляла,
крилете ми да се разперят
бели,
за най-красивия летеж.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лъки Все права защищены
Как не бива да се пишено ще опитам да ви радвам с по-добри стихове.Изключение от това обещание,ще бъде следващата ми публикация "Вълче време",провокирана от Руми-Благодаря,Руми! 
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
