Dec 14, 2010, 3:42 PM

Мечта 

  Poetry » Other
508 0 8

Нощта потрепна

в лятната си рокля,

прибрала в скута си

парченцe от любов.

Луната се търкулна,

неохотно пребледняла,

по ръба

на звездния обков.

И врекох се

в звезда, наблизо прелетяла,

мечтата ми да съмне

в нейния стремеж.

В зениците ми

болката да стихне отмаляла,

крилете ми да се разперят

бели,

за най-красивия летеж.

 

 

© Лъки All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Няма емотче прегръдка!Бих ви прегърнала всички!Най-много се радвам на градивната критика!БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ!Белла има право,ти Руми също.Мисля да не коригирам -да си ми остане показно-Как не бива да се пишено ще опитам да ви радвам с по-добри стихове.Изключение от това обещание,ще бъде следващата ми публикация "Вълче време",провокирана от Руми-Благодаря,Руми!
  • Красиво, ефирно, написано с лекота. Поздрав!
  • Красива нощ-не може без луна и звезди...каква ще е тази нощ без луна,точно тук си й е мястото!И мечтата съмнала е прекрасна и това е най-важното-да изгряват мечтите!!Много е хубаво!
  • Красиво!
  • ПОЗДРАВ ОТ МЕН!!!
  • Копнежно и красиво!
    Поздрав!
  • Много ми хареса!
  • много харесах
Random works
: ??:??