Нощта потрепна
в лятната си рокля,
прибрала в скута си
парченцe от любов.
Луната се търкулна,
неохотно пребледняла,
по ръба
на звездния обков.
И врекох се
в звезда, наблизо прелетяла,
мечтата ми да съмне
в нейния стремеж.
В зениците ми
болката да стихне отмаляла,
крилете ми да се разперят
бели,
за най-красивия летеж.
© Лъки All rights reserved.
Как не бива да се пишено ще опитам да ви радвам с по-добри стихове.Изключение от това обещание,ще бъде следващата ми публикация "Вълче време",провокирана от Руми-Благодаря,Руми! 
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
