Как страшно спуска се мъглата,
със шепот тих... и стон зловещ.
И страшни мисли бият се в главата,
а тялото изгаря като в пещ.
С години аз за нея си мечтах,
но късно е нещата да се върнат...
Разби мечтите ми на ситен прах.
Омразата душата ми обгърна.
Тя казваше - за нея бил съм пръв
и аз наивно вярвах на лъжите...
Сега ръцете ми изцапани са с кръв,
а тя лежи студена под звездите. ...