Мечта
Как страшно спуска се мъглата,
със шепот тих... и стон зловещ.
И страшни мисли бият се в главата,
а тялото изгаря като в пещ.
С години аз за нея си мечтах,
но късно е нещата да се върнат...
Разби мечтите ми на ситен прах.
Омразата душата ми обгърна.
Тя казваше - за нея бил съм пръв
и аз наивно вярвах на лъжите...
Сега ръцете ми изцапани са с кръв,
а тя лежи студена под звездите.
Tам между старите къщи,
забулени в гъста мъгла...
заглуших аз своите стъпки
и безследно изчезнах в нощта.
А сутринта, когато зората изгря
покрай старата срутена църква...
на зелената росна трева
откриха мечтата ми мъртва...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Иванов Все права защищены
