С години аз за нея си мечтах,

но късно е нещата да се върнат...

Разби мечтите ми на ситен прах.

Омразата душата ми обгърна.

Тя казваше - за нея бил съм пръв

и аз наивно вярвах на лъжите...

Сега ръцете ми изцапани са с кръв,

а тя лежи студена под звездите.

Tам между старите къщи,

забулени в гъста мъгла...

заглуших аз своите стъпки

и безследно изчезнах в нощта.

А сутринта, когато зората изгря

покрай старата срутена църква...

на зелената росна трева 

откриха мечтата ми мъртва...