massafen (Димитър Иванов) massafen (Димитър Иванов)
3
Sep 3, 2014, 11:17 PM

Мечта

  Poetry » Other
394 0 1

Как страшно спуска се мъглата,

със шепот тих... и стон зловещ.

И страшни мисли бият се в главата,

а тялото изгаря като в пещ.

 

С години аз за нея си мечтах,

но късно е нещата да се върнат...

Разби мечтите ми на ситен прах.

Омразата душата ми обгърна.

 

Тя казваше - за нея бил съм пръв

и аз наивно вярвах на лъжите...

Сега ръцете ми изцапани са с кръв,

а тя лежи студена под звездите.

 

Tам между старите къщи,

забулени в гъста мъгла...

заглуших аз своите стъпки

и безследно изчезнах в нощта.

 

А сутринта, когато зората изгря

покрай старата срутена църква...

на зелената росна трева 

откриха мечтата ми мъртва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0