Мечта
Как страшно спуска се мъглата,
със шепот тих... и стон зловещ.
И страшни мисли бият се в главата,
а тялото изгаря като в пещ.
С години аз за нея си мечтах,
но късно е нещата да се върнат...
Разби мечтите ми на ситен прах.
Омразата душата ми обгърна.
Тя казваше - за нея бил съм пръв
и аз наивно вярвах на лъжите...
Сега ръцете ми изцапани са с кръв,
а тя лежи студена под звездите.
Tам между старите къщи,
забулени в гъста мъгла...
заглуших аз своите стъпки
и безследно изчезнах в нощта.
А сутринта, когато зората изгря
покрай старата срутена църква...
на зелената росна трева
откриха мечтата ми мъртва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Иванов Всички права запазени
