27 ago 2015, 18:09

Мечта

640 0 0

Погледът ù е прекрасен,

светещи като искри очи.

Замислени и търсещи,

говорещи дори.

Мигли като пеперуди,

пърхащи със най-красивите криле.

Прелитат гордо и високо

сред прекрасни бели цветове.

Устни, мека топлина

сред студена изворна вода.

Зъбки бели,

като перли наредени

сред червена огнена стена.

Мисъл бърза кат стрела,

прелитайки през капчица изпусната сълза.

Минава тя дори през същността

на най-личната мечта.

Косата и е буйна, смела и игрива,

златна и разрошена като гора,

спускайки се бавно чак до нежната снага.

Май отплеснах се сега.

Нещо друго галеше ума.

Мисълта и чиста, бистра и достойна,

дава сили да преместиш цялата земя.

Да застанеш сам пред армия модерна празнота,

доказвайки достойни мисли и дела.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Симеонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...