Aug 27, 2015, 6:09 PM

Мечта

  Poetry » Love
630 0 0

Погледът ù е прекрасен,

светещи като искри очи.

Замислени и търсещи,

говорещи дори.

Мигли като пеперуди,

пърхащи със най-красивите криле.

Прелитат гордо и високо

сред прекрасни бели цветове.

Устни, мека топлина

сред студена изворна вода.

Зъбки бели,

като перли наредени

сред червена огнена стена.

Мисъл бърза кат стрела,

прелитайки през капчица изпусната сълза.

Минава тя дори през същността

на най-личната мечта.

Косата и е буйна, смела и игрива,

златна и разрошена като гора,

спускайки се бавно чак до нежната снага.

Май отплеснах се сега.

Нещо друго галеше ума.

Мисълта и чиста, бистра и достойна,

дава сили да преместиш цялата земя.

Да застанеш сам пред армия модерна празнота,

доказвайки достойни мисли и дела.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Симеонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...