Погледът ù е прекрасен,
светещи като искри очи.
Замислени и търсещи,
говорещи дори.
Мигли като пеперуди,
пърхащи със най-красивите криле.
Прелитат гордо и високо
сред прекрасни бели цветове.
Устни, мека топлина
сред студена изворна вода.
Зъбки бели,
като перли наредени
сред червена огнена стена.
Мисъл бърза кат стрела,
прелитайки през капчица изпусната сълза.
Минава тя дори през същността
на най-личната мечта.
Косата и е буйна, смела и игрива,
златна и разрошена като гора,
спускайки се бавно чак до нежната снага.
Май отплеснах се сега.
Нещо друго галеше ума.
Мисълта и чиста, бистра и достойна,
дава сили да преместиш цялата земя.
Да застанеш сам пред армия модерна празнота,
доказвайки достойни мисли и дела.
© Борислав Симеонов Все права защищены