27.08.2015 г., 18:09

Мечта

631 0 0

Погледът ù е прекрасен,

светещи като искри очи.

Замислени и търсещи,

говорещи дори.

Мигли като пеперуди,

пърхащи със най-красивите криле.

Прелитат гордо и високо

сред прекрасни бели цветове.

Устни, мека топлина

сред студена изворна вода.

Зъбки бели,

като перли наредени

сред червена огнена стена.

Мисъл бърза кат стрела,

прелитайки през капчица изпусната сълза.

Минава тя дори през същността

на най-личната мечта.

Косата и е буйна, смела и игрива,

златна и разрошена като гора,

спускайки се бавно чак до нежната снага.

Май отплеснах се сега.

Нещо друго галеше ума.

Мисълта и чиста, бистра и достойна,

дава сили да преместиш цялата земя.

Да застанеш сам пред армия модерна празнота,

доказвайки достойни мисли и дела.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Симеонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...