Мечта
Щом се върнах у дома
и край печката поседнах,
гледам носи във ръка,
баба банички последни.
Хапни си чедо, рече тя,
виж я малката писана,
в къщи пак се завъртя
и от баницата не остана.
Щом нахраних се и ето,
нещо мозъкът ми завъртя,
да порасна до небето,
сред звездите да летя.
И задъхан спрях до дядо,
в работилницата стара,
гледам самолетче стяга,
за мене като изненада.
Сядам вътре да премеря,
колко място да остави,
за братовчедите, за Мери
и мене той да не забрави.
Дядо гледа с тиха радост
и ме прегръща със ръце,
върнах го в онази младост,
когато бил е той дете.
След още няколко години,
когато стана силен мъж,
над морета и долини,
ще се стрелна изведнъж.
Ще ми махат мама, тати,
баба, дядо и писан,
ех, да може много бързо,
аз да стана тъй голям!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
