M1234567891 (Миночка Митева)
430 13076
13.10.2024 г., 13:14 ч.

Мечта 

  Поезия
108 5 18

Щом се върнах у дома

и край печката поседнах,

гледам носи във ръка,

баба банички последни.

 

Хапни си чедо, рече тя,

виж я малката писана,

в къщи пак  се завъртя

и от баницата не остана.

 

Щом нахраних се и ето,

нещо мозъкът ми завъртя,

да порасна до небето,

сред звездите да летя.

 

И задъхан спрях до дядо,

в работилницата стара,

гледам самолетче стяга,

за мене като изненада.

 

Сядам вътре да премеря,

колко място да остави,

за братовчедите, за Мери

и мене той да не забрави.

 

Дядо гледа с тиха радост

и ме прегръща със  ръце,

върнах го в онази младост,

когато  бил е той дете.

 

След още няколко години,

когато стана силен мъж,

над морета и долини,

ще се стрелна изведнъж.

 

Ще ми махат мама, тати,

баба, дядо и писан,

ех, да може много бързо,

аз да стана тъй голям!

 

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Познай мечтата ми »

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??