Мечта...
Докосни ме, мечта,
като първия полет на птица,
като песен забравена,
като ехо далечно
в нощта...
Погали ме, мечта.
Превърни се поне миг
във истина.
Заключи с девет ключа
нахалната, гола тъга.
Целуни ме, мечта,
като слънчев лъч
пролетно цвете,
като малка и нежна,
родена от радост сълза.
Остани в мен, мечта.
Остани да ми светиш.
Да не виждам как в тъмното
дебне ме хищно
Смъртта...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados
