Докосни ме, мечта,
като първия полет на птица,
като песен забравена,
като ехо далечно
в нощта...
Погали ме, мечта.
Превърни се поне миг
във истина.
Заключи с девет ключа
нахалната, гола тъга.
Целуни ме, мечта,
като слънчев лъч
пролетно цвете,
като малка и нежна,
родена от радост сълза.
Остани в мен, мечта.
Остани да ми светиш.
Да не виждам как в тъмното
дебне ме хищно
Смъртта...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
