Мечта...
Докосни ме, мечта,
като първия полет на птица,
като песен забравена,
като ехо далечно
в нощта...
Погали ме, мечта.
Превърни се поне миг
във истина.
Заключи с девет ключа
нахалната, гола тъга.
Целуни ме, мечта,
като слънчев лъч
пролетно цвете,
като малка и нежна,
родена от радост сълза.
Остани в мен, мечта.
Остани да ми светиш.
Да не виждам как в тъмното
дебне ме хищно
Смъртта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
