Докосни ме, мечта,
като първия полет на птица,
като песен забравена,
като ехо далечно
в нощта...
Погали ме, мечта.
Превърни се поне миг
във истина.
Заключи с девет ключа
нахалната, гола тъга.
Целуни ме, мечта,
като слънчев лъч ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация