20 abr 2024, 22:19

Мечтания

707 7 11

Не ми е нужна гола суета,

тщеславие съвсем не ми е нужно.

Боса да тичам в росната трева,

светулчици да бъдат мое чудо!

 

Не са ми нужни слава и пари.

(Простете за клишето остаряло.)

Над нощите ми звезден кръг блести,

дъга обгръща тленното ми тяло.

 

Не са ми нужни думи за хвалебствия -

доспехи рицарски, ни меч, ни жезъл.

Игличини в’ венец щом с радост вия - 

божествен ореол красив и светъл.

 

Приятелства измамни, непотребни -

не са ми нужни поза, лицемерие.

Калинка с’ седем точки, детелини…

Наивно ли? Не! Знак са за доверие.

 

Светулчини искрици са ми нужни,

дъга, иглики, бели маргарити,

калинки, пъстроцветни пеперуди,

в полята - многолистни детелини!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дани, Георги, Вили, благодаря за прочита и подкрепата!
  • Душата ти, Злати, жадува за цялата тази красота, която така образно и цветно си нарисувала, защото наоколо, в противовес, все повече ни застига обратното. Поздравление за стиха, много ми хареса!
  • Хубави стремления.
    Поздравявам те.
  • Пожелавам всичко, което си поискала! Пишеш все по-красиво и чувствено.
  • Благодаря за прочита и за хубавия коментар, Мом!
    Благодаря за подкрепата, Тони! Така е, за голямо съжаление суетата и лицемерието са в ежедневието ни! Прегръщам те!
    Стойчо, има още места в екипажа ни, нали! Благодаря ти!
    Влади, благодаря за коментара и за хубавата оценка!
    Дани, радвам се, че стихът ти е харесал и благодаря да коментара!
    Благодаря, Младене! С прочита на стиха си прочел и мислите ми!
    Бъдете вдъхновени, приятели! Успешна, късметлийска и ползотворна да ви е идната седмица! Здраве в домовете ви!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...