20.04.2024 г., 22:19

Мечтания

705 7 11

Не ми е нужна гола суета,

тщеславие съвсем не ми е нужно.

Боса да тичам в росната трева,

светулчици да бъдат мое чудо!

 

Не са ми нужни слава и пари.

(Простете за клишето остаряло.)

Над нощите ми звезден кръг блести,

дъга обгръща тленното ми тяло.

 

Не са ми нужни думи за хвалебствия -

доспехи рицарски, ни меч, ни жезъл.

Игличини в’ венец щом с радост вия - 

божествен ореол красив и светъл.

 

Приятелства измамни, непотребни -

не са ми нужни поза, лицемерие.

Калинка с’ седем точки, детелини…

Наивно ли? Не! Знак са за доверие.

 

Светулчини искрици са ми нужни,

дъга, иглики, бели маргарити,

калинки, пъстроцветни пеперуди,

в полята - многолистни детелини!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дани, Георги, Вили, благодаря за прочита и подкрепата!
  • Душата ти, Злати, жадува за цялата тази красота, която така образно и цветно си нарисувала, защото наоколо, в противовес, все повече ни застига обратното. Поздравление за стиха, много ми хареса!
  • Хубави стремления.
    Поздравявам те.
  • Пожелавам всичко, което си поискала! Пишеш все по-красиво и чувствено.
  • Благодаря за прочита и за хубавия коментар, Мом!
    Благодаря за подкрепата, Тони! Така е, за голямо съжаление суетата и лицемерието са в ежедневието ни! Прегръщам те!
    Стойчо, има още места в екипажа ни, нали! Благодаря ти!
    Влади, благодаря за коментара и за хубавата оценка!
    Дани, радвам се, че стихът ти е харесал и благодаря да коментара!
    Благодаря, Младене! С прочита на стиха си прочел и мислите ми!
    Бъдете вдъхновени, приятели! Успешна, късметлийска и ползотворна да ви е идната седмица! Здраве в домовете ви!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...