20.04.2024 г., 22:19

Мечтания

709 7 11

Не ми е нужна гола суета,

тщеславие съвсем не ми е нужно.

Боса да тичам в росната трева,

светулчици да бъдат мое чудо!

 

Не са ми нужни слава и пари.

(Простете за клишето остаряло.)

Над нощите ми звезден кръг блести,

дъга обгръща тленното ми тяло.

 

Не са ми нужни думи за хвалебствия -

доспехи рицарски, ни меч, ни жезъл.

Игличини в’ венец щом с радост вия - 

божествен ореол красив и светъл.

 

Приятелства измамни, непотребни -

не са ми нужни поза, лицемерие.

Калинка с’ седем точки, детелини…

Наивно ли? Не! Знак са за доверие.

 

Светулчини искрици са ми нужни,

дъга, иглики, бели маргарити,

калинки, пъстроцветни пеперуди,

в полята - многолистни детелини!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дани, Георги, Вили, благодаря за прочита и подкрепата!
  • Душата ти, Злати, жадува за цялата тази красота, която така образно и цветно си нарисувала, защото наоколо, в противовес, все повече ни застига обратното. Поздравление за стиха, много ми хареса!
  • Хубави стремления.
    Поздравявам те.
  • Пожелавам всичко, което си поискала! Пишеш все по-красиво и чувствено.
  • Благодаря за прочита и за хубавия коментар, Мом!
    Благодаря за подкрепата, Тони! Така е, за голямо съжаление суетата и лицемерието са в ежедневието ни! Прегръщам те!
    Стойчо, има още места в екипажа ни, нали! Благодаря ти!
    Влади, благодаря за коментара и за хубавата оценка!
    Дани, радвам се, че стихът ти е харесал и благодаря да коментара!
    Благодаря, Младене! С прочита на стиха си прочел и мислите ми!
    Бъдете вдъхновени, приятели! Успешна, късметлийска и ползотворна да ви е идната седмица! Здраве в домовете ви!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...