20.04.2024 г., 22:19

Мечтания

703 7 11

Не ми е нужна гола суета,

тщеславие съвсем не ми е нужно.

Боса да тичам в росната трева,

светулчици да бъдат мое чудо!

 

Не са ми нужни слава и пари.

(Простете за клишето остаряло.)

Над нощите ми звезден кръг блести,

дъга обгръща тленното ми тяло.

 

Не са ми нужни думи за хвалебствия -

доспехи рицарски, ни меч, ни жезъл.

Игличини в’ венец щом с радост вия - 

божествен ореол красив и светъл.

 

Приятелства измамни, непотребни -

не са ми нужни поза, лицемерие.

Калинка с’ седем точки, детелини…

Наивно ли? Не! Знак са за доверие.

 

Светулчини искрици са ми нужни,

дъга, иглики, бели маргарити,

калинки, пъстроцветни пеперуди,

в полята - многолистни детелини!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дани, Георги, Вили, благодаря за прочита и подкрепата!
  • Душата ти, Злати, жадува за цялата тази красота, която така образно и цветно си нарисувала, защото наоколо, в противовес, все повече ни застига обратното. Поздравление за стиха, много ми хареса!
  • Хубави стремления.
    Поздравявам те.
  • Пожелавам всичко, което си поискала! Пишеш все по-красиво и чувствено.
  • Благодаря за прочита и за хубавия коментар, Мом!
    Благодаря за подкрепата, Тони! Така е, за голямо съжаление суетата и лицемерието са в ежедневието ни! Прегръщам те!
    Стойчо, има още места в екипажа ни, нали! Благодаря ти!
    Влади, благодаря за коментара и за хубавата оценка!
    Дани, радвам се, че стихът ти е харесал и благодаря да коментара!
    Благодаря, Младене! С прочита на стиха си прочел и мислите ми!
    Бъдете вдъхновени, приятели! Успешна, късметлийска и ползотворна да ви е идната седмица! Здраве в домовете ви!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...