Apr 20, 2024, 10:19 PM

Мечтания

726 7 11

Не ми е нужна гола суета,

тщеславие съвсем не ми е нужно.

Боса да тичам в росната трева,

светулчици да бъдат мое чудо!

 

Не са ми нужни слава и пари.

(Простете за клишето остаряло.)

Над нощите ми звезден кръг блести,

дъга обгръща тленното ми тяло.

 

Не са ми нужни думи за хвалебствия -

доспехи рицарски, ни меч, ни жезъл.

Игличини в’ венец щом с радост вия - 

божествен ореол красив и светъл.

 

Приятелства измамни, непотребни -

не са ми нужни поза, лицемерие.

Калинка с’ седем точки, детелини…

Наивно ли? Не! Знак са за доверие.

 

Светулчини искрици са ми нужни,

дъга, иглики, бели маргарити,

калинки, пъстроцветни пеперуди,

в полята - многолистни детелини!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златка Чардакова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дани, Георги, Вили, благодаря за прочита и подкрепата!
  • Душата ти, Злати, жадува за цялата тази красота, която така образно и цветно си нарисувала, защото наоколо, в противовес, все повече ни застига обратното. Поздравление за стиха, много ми хареса!
  • Хубави стремления.
    Поздравявам те.
  • Пожелавам всичко, което си поискала! Пишеш все по-красиво и чувствено.
  • Благодаря за прочита и за хубавия коментар, Мом!
    Благодаря за подкрепата, Тони! Така е, за голямо съжаление суетата и лицемерието са в ежедневието ни! Прегръщам те!
    Стойчо, има още места в екипажа ни, нали! Благодаря ти!
    Влади, благодаря за коментара и за хубавата оценка!
    Дани, радвам се, че стихът ти е харесал и благодаря да коментара!
    Благодаря, Младене! С прочита на стиха си прочел и мислите ми!
    Бъдете вдъхновени, приятели! Успешна, късметлийска и ползотворна да ви е идната седмица! Здраве в домовете ви!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...