Мечтата...

24 ago 2013, 10:14

Poesía » Del paisaje

577 0 3

Мечтата...

Имам си една мечта,

почти като живота стара,

с божествен огън в мене тя:

гори, пламти, но не изгаря...

... И ей го: бряг един скалист

във сънищата често виждан

и само вятър поривист

избира го в нощта за пристан.

А на брега премигва фар,

незнайно от кого запален...

По черните води пожар

пробягва като знак сигнален...

До фара има малък дом

и там една жена ме чака,

със много нежност мълчешком,

за да потъне с мен във мрака.

... А искам още: и ако

във буря зла угасне фарът

като извадено око...

Да мога аз да го запаля...

Коста Качев,

Океана

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

krchernev (Красимир Чернев)

2013-08-24T22:59:42+03:00

Символът на фара ми е любим!Видях и твоя фар на скалистия бряг!Поздрав!
Eia (Росица Танчева)

2013-08-24T10:50:46+03:00

"... А искам още: и ако
във буря зла угасне фарът
като извадено око...
Да мога аз да го запаля..."

Мечтата на духовно силния...
Много ми хареса!
estrellaangel (Естрея Ангел)

2013-08-24T10:39:07+03:00

Мечтата ти сигурно е споделена от много други...