Мечтата...
Мечтата...
Имам си една мечта,
почти като живота стара,
с божествен огън в мене тя:
гори, пламти, но не изгаря...
... И ей го: бряг един скалист
във сънищата често виждан
и само вятър поривист
избира го в нощта за пристан.
А на брега премигва фар,
незнайно от кого запален...
По черните води пожар
пробягва като знак сигнален...
До фара има малък дом
и там една жена ме чака,
със много нежност мълчешком,
за да потъне с мен във мрака.
... А искам още: и ако
във буря зла угасне фарът
като извадено око...
Да мога аз да го запаля...
Коста Качев,
Океана
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
