24 авг. 2013 г., 10:14

Мечтата... 

  Поэзия » Пейзажная
572 0 3

 

Мечтата...

 

Имам си една мечта,

почти като живота стара,

с божествен огън в мене тя:

гори, пламти, но не изгаря...

 

... И ей го: бряг един скалист

във сънищата често виждан

и само вятър поривист

избира го в нощта за пристан.

 

А на брега премигва фар,

незнайно от кого запален...

По черните води пожар

пробягва като знак сигнален...

 

До фара има малък дом

и там една жена ме чака,

със много нежност мълчешком,

за да потъне с мен във мрака.

 

... А искам още: и ако

във буря зла угасне фарът

като извадено око...

Да мога аз да го запаля...

 

Коста Качев,

Океана

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Символът на фара ми е любим!Видях и твоя фар на скалистия бряг!Поздрав!
  • "... А искам още: и ако
    във буря зла угасне фарът
    като извадено око...
    Да мога аз да го запаля..."

    Мечтата на духовно силния...
    Много ми хареса!
  • Мечтата ти сигурно е споделена от много други...
Предложения
: ??:??