Мечтата...
Мечтата...
Имам си една мечта,
почти като живота стара,
с божествен огън в мене тя:
гори, пламти, но не изгаря...
... И ей го: бряг един скалист
във сънищата често виждан
и само вятър поривист
избира го в нощта за пристан.
А на брега премигва фар,
незнайно от кого запален...
По черните води пожар
пробягва като знак сигнален...
До фара има малък дом
и там една жена ме чака,
със много нежност мълчешком,
за да потъне с мен във мрака.
... А искам още: и ако
във буря зла угасне фарът
като извадено око...
Да мога аз да го запаля...
Коста Качев,
Океана
© Коста Качев All rights reserved.
