30 dic 2011, 21:07

Мечтател

  Poesía » Otra
604 0 0

Обезсмъртен, в безкрайното пространство очите му останали  са.


Съсредоточен, непоклатим, уверен до мозъка на костите си, 

убеден, че той не ходи, а лети.


Описван, одумван, обиждан, преценяван, подценяван, възпрепятстван.


Но той не чува, не усеща това около него, в мечтите той гмурка се и не изплува.


Безкрайни вселени той съчинява  и сътворява, безгранични мислите му със светлинна скорост в черни дупки те препускат.


В съня си той за векове и векове напред остава и отказва реалността, с мечтите си той с невидима любов е свързан. 


Мечтател той е. 



Станимир 
HeroBryan 

Стефанов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...