30 dic 2011, 21:07

Мечтател

  Poesía » Otra
603 0 0

Обезсмъртен, в безкрайното пространство очите му останали  са.


Съсредоточен, непоклатим, уверен до мозъка на костите си, 

убеден, че той не ходи, а лети.


Описван, одумван, обиждан, преценяван, подценяван, възпрепятстван.


Но той не чува, не усеща това около него, в мечтите той гмурка се и не изплува.


Безкрайни вселени той съчинява  и сътворява, безгранични мислите му със светлинна скорост в черни дупки те препускат.


В съня си той за векове и векове напред остава и отказва реалността, с мечтите си той с невидима любов е свързан. 


Мечтател той е. 



Станимир 
HeroBryan 

Стефанов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...