Dec 30, 2011, 9:07 PM

Мечтател

  Poetry » Other
601 0 0

Обезсмъртен, в безкрайното пространство очите му останали  са.


Съсредоточен, непоклатим, уверен до мозъка на костите си, 

убеден, че той не ходи, а лети.


Описван, одумван, обиждан, преценяван, подценяван, възпрепятстван.


Но той не чува, не усеща това около него, в мечтите той гмурка се и не изплува.


Безкрайни вселени той съчинява  и сътворява, безгранични мислите му със светлинна скорост в черни дупки те препускат.


В съня си той за векове и векове напред остава и отказва реалността, с мечтите си той с невидима любов е свързан. 


Мечтател той е. 



Станимир 
HeroBryan 

Стефанов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станимир Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...