Dec 30, 2011, 9:07 PM

Мечтател

  Poetry » Other
602 0 0

Обезсмъртен, в безкрайното пространство очите му останали  са.


Съсредоточен, непоклатим, уверен до мозъка на костите си, 

убеден, че той не ходи, а лети.


Описван, одумван, обиждан, преценяван, подценяван, възпрепятстван.


Но той не чува, не усеща това около него, в мечтите той гмурка се и не изплува.


Безкрайни вселени той съчинява  и сътворява, безгранични мислите му със светлинна скорост в черни дупки те препускат.


В съня си той за векове и векове напред остава и отказва реалността, с мечтите си той с невидима любов е свързан. 


Мечтател той е. 



Станимир 
HeroBryan 

Стефанов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станимир Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...