30.12.2011 г., 21:07

Мечтател

599 0 0

Обезсмъртен, в безкрайното пространство очите му останали  са.


Съсредоточен, непоклатим, уверен до мозъка на костите си, 

убеден, че той не ходи, а лети.


Описван, одумван, обиждан, преценяван, подценяван, възпрепятстван.


Но той не чува, не усеща това около него, в мечтите той гмурка се и не изплува.


Безкрайни вселени той съчинява  и сътворява, безгранични мислите му със светлинна скорост в черни дупки те препускат.


В съня си той за векове и векове напред остава и отказва реалността, с мечтите си той с невидима любов е свързан. 


Мечтател той е. 



Станимир 
HeroBryan 

Стефанов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....