Мечти

25 ene 2011, 15:44

Poesía » Versos blancos

793 0 2

Животът ми започна с Вас

- леко розов и по детски,

дните ми минаваха завчас.

Рисувахте красиви дни безкрайни,

водехте ме във страни омайни,

къпехте се от сълзите ми потайни.

Останахте приятели за дълго,

но животът ми поднесе друго:

в сърцето ми Ви беше тясно,

от тесногръдие не намерихте покой.

Шарен свят на друг дарихте,

поредния закъсал ли е той?

Къде отидохте, мечти?

Защо избягахте далеч?

Самотната душа боли,

но споменът ще пазя вечен!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

svetleto007 (Светлана Талева)

2011-01-26T13:17:28+02:00

Благодаря ви,за милите думи!
levski66 (Живко Желев)

2011-01-25T23:03:15+02:00

Понякога е тъжно под звездите,но само понякога. Важно е "искрата"винаги в душите да гори! Вечната искра на нашите мечти! Мечтите никога не са далече, наблизо са и чакат своя час, а толкоз близък е, повярвай ...