Мечти
992
0
2
Животът ми започна с Вас
- леко розов и по детски,
дните ми минаваха завчас.
Рисувахте красиви дни безкрайни,
водехте ме във страни омайни,
къпехте се от сълзите ми потайни.
Останахте приятели за дълго,
но животът ми поднесе друго:
в сърцето ми Ви беше тясно,
от тесногръдие не намерихте покой.
Шарен свят на друг дарихте,
поредния закъсал ли е той?
Къде отидохте, мечти?
Защо избягахте далеч?
Самотната душа боли,
но споменът ще пазя вечен!
© Светлана Талева All rights reserved.
Вечната искра на нашите мечти!