Мечти
991
0
2
Животът ми започна с Вас
- леко розов и по детски,
дните ми минаваха завчас.
Рисувахте красиви дни безкрайни,
водехте ме във страни омайни,
къпехте се от сълзите ми потайни.
Останахте приятели за дълго,
но животът ми поднесе друго:
в сърцето ми Ви беше тясно,
от тесногръдие не намерихте покой.
Шарен свят на друг дарихте,
поредния закъсал ли е той?
Къде отидохте, мечти?
Защо избягахте далеч?
Самотната душа боли,
но споменът ще пазя вечен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Талева Всички права запазени
Вечната искра на нашите мечти!