5 abr 2007, 13:57

Мечти в сълзи

  Poesía
976 1 0
Тръгнах, обърнах се и спрях.
В очите ти съзрях.
Видях сълзите ти големи
от сърцето ми неопетнени.

Тези сълзи падаха бавно, снижено
от лицето ти вкаменено.
Те бродят и търсят
лицето ми бяло в спомените живи.
Дори и в думите ми красноречиви.

Разпознах човекa със сълзите.
Разбрах, че това е момчето с лицемерието и лъжите.
Продължих по пътя свой,
сълзите си още рони той.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...