5.04.2007 г., 13:57

Мечти в сълзи

977 1 0
Тръгнах, обърнах се и спрях.
В очите ти съзрях.
Видях сълзите ти големи
от сърцето ми неопетнени.

Тези сълзи падаха бавно, снижено
от лицето ти вкаменено.
Те бродят и търсят
лицето ми бяло в спомените живи.
Дори и в думите ми красноречиви.

Разпознах човекa със сълзите.
Разбрах, че това е момчето с лицемерието и лъжите.
Продължих по пътя свой,
сълзите си още рони той.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...