5.04.2007 г., 13:57

Мечти в сълзи

978 1 0
Тръгнах, обърнах се и спрях.
В очите ти съзрях.
Видях сълзите ти големи
от сърцето ми неопетнени.

Тези сълзи падаха бавно, снижено
от лицето ти вкаменено.
Те бродят и търсят
лицето ми бяло в спомените живи.
Дори и в думите ми красноречиви.

Разпознах човекa със сълзите.
Разбрах, че това е момчето с лицемерието и лъжите.
Продължих по пътя свой,
сълзите си още рони той.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...