5 апр. 2007 г., 13:57

Мечти в сълзи

980 1 0
Тръгнах, обърнах се и спрях.
В очите ти съзрях.
Видях сълзите ти големи
от сърцето ми неопетнени.

Тези сълзи падаха бавно, снижено
от лицето ти вкаменено.
Те бродят и търсят
лицето ми бяло в спомените живи.
Дори и в думите ми красноречиви.

Разпознах човекa със сълзите.
Разбрах, че това е момчето с лицемерието и лъжите.
Продължих по пътя свой,
сълзите си още рони той.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...