Тръгнах, обърнах се и спрях.
В очите ти съзрях.
Видях сълзите ти големи
от сърцето ми неопетнени.
Тези сълзи падаха бавно, снижено
от лицето ти вкаменено.
Те бродят и търсят
лицето ми бяло в спомените живи.
Дори и в думите ми красноречиви.
Разпознах човекa със сълзите.
Разбрах, че това е момчето с лицемерието и лъжите.
Продължих по пътя свой, ...