22 abr 2009, 8:49

Мед 

  Poesía » Filosófica
677 0 9

Пчела, пчела, аз шепота ти чувам,
когато слизаш над цветеца нежен,
отвъд чертата утрото изплува
с усмивката си таралежена.

Заключен в златната ти капка
е проломът на светлината.
Сестрице, кой е благославял
силата ти да си дъх в земята

и ключ към животворен извор,
жужукът ти света да буди,
медът в целувката на влюбен,
и полетът ти с мъдрост да учудват,

да ни омайват тайните неземни,
сълзата ти в които плува…
… когато се превръщаш в нежност,  
пчела, аз твоя шепот чувам…

 

 

1994

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??