Мед
Пчела, пчела, аз шепота ти чувам,
когато слизаш над цветеца нежен,
отвъд чертата утрото изплува
с усмивката си таралежена.
Заключен в златната ти капка
е проломът на светлината.
Сестрице, кой е благославял
силата ти да си дъх в земята
и ключ към животворен извор,
жужукът ти света да буди,
медът в целувката на влюбен,
и полетът ти с мъдрост да учудват,
да ни омайват тайните неземни,
сълзата ти в които плува…
… когато се превръщаш в нежност,
пчела, аз твоя шепот чувам…
1994
© Валентина Йотова All rights reserved.
